Първите адвентисти от седмия ден и дилемата за Духа на пророчеството

От началото до средата на деветнадесети век се наблюдава духовно пробуждане. Не е необичайно на богослужение да се види човек, който има пророчески или харизматични прояви. Такива не се считат за странни или фанатични, но за белег на Божията сила и приемане.

Kак тогава адвентистите съботяни приемат нейната дарба за автентична пророческа такава, имайки предвид изобилието от подобни феномени тогава? Приемането се осъществява на четири етапа в ранния адвентизъм (1844-1889). В ,,Приемането на Елън Уайт" Теодор Левтеров разглежда всеки етап с неговите проблеми и изводи, които в края на краищата довеждат адвентистите от седмия ден до пълно приемане на пророческата дарба на Елън Уайт.

Въпреки някои постоянни дебати, някои от които продължават и до днес, адвентистите от седмия ден продължават да защитават своето разбиране и да утвърждават приемането на пророческата дарба на Елън Уайт, която още през онези първи години се потвърждава чрез изучаване на Библията и чрез усилена молитва.

Издателство: Нов живот